Анализ на проблемите със залепването при флексографски и дълбок печат
При печатането на опаковки прекомерният остатък от разтворител се откроява като най-честата причина за проблеми със залепването. Невъзможността на разтворителите да се изпарят по време на печат омекотява слоя мастило под налягане, което го кара да прилепне към гърба на ролната хартия. Повечето фабрики вземат проби и измерват милиграмите остатъчен разтворител на единица площ, за да наблюдават нивата на остатъчен разтворител.
Мастилото, което не изсъхва или "покриване на мастиления слой" също може да причини проблеми със залепването. Феноменът на повърхността на мастиления слой е свързан с проблеми със слоя мастило, при които повърхността на мастилото изглежда „суха“, докато вътрешността все още съдържа разтворители. Този проблем се изостря при използване на модерни мастила на водна основа, тъй като процесът на изсъхване е необратим за такива мастила.
Разтворителите с по-високи точки на кипене в слоя мастило или лепилото са трудни за изпаряване и често водят до значителни остатъчни разтворители. Някои разтворители, като толуен, ксилол, етилен гликол, не само причиняват адхезия, но също така създават неприятни миризми. Първата стъпка в анализа на проблемите със свързването трябва да включва газова хроматография (GC), за да се определят нивата на остатъчния разтворител. Ако остатъкът е голям, антиадхезивните свойства на мастилото вероятно са намалени. Ако по-нататъшното изсушаване на отпечатания материал намали свързването, вероятно остатъците от разтворител са виновникът.
Мастилата с прекалено високо съдържание на пластификатор или лепила с ниско молекулно тегло могат да станат меки и лепкави след изсъхване. След като повърхността на слоя мастило стане твърде мека, възниква свързване. Нитроцелулозните мастила често съдържат значително количество пластификатор и производителите на мастила трябва внимателно да контролират съотношението на пластификатор към нитроцелулоза. Освен това, когато избирате модифицирани смоли, трябва да се има предвид съдържанието на пластификатор в състава на мастилото. Ако е избрана мека смола, съотношението на пластификатора трябва да бъде съответно намалено.
По отношение на свързването, причинено от пластификатори, по-високият дял на пластификатора води до повишено задържане на разтворител. Слоят мастило става по-мек с времето. Тестовете за свързване показват влошаване на омекването на слоя мастило с течение на времето, без или с минимално подобрение на адхезията след нагряване или допълнително изсушаване.
Прекомерното третиране с коронен разряд, причиняващо залепване на ролна хартия, макар и да не е широко разпространено, представлява свои собствени предизвикателства. Обработката с коронен разряд окислява повърхността на слоя мастило, увеличава полярността и в крайна сметка повишава повърхностното напрежение. Такива повърхности са естествено склонни към слепване, което води до проблеми със залепването.